Аномалията „Стара Загора“: 9 000 диспансеризирани деца в една област — и какво отговори Касата
По изцяло публични данни на НЗОК близо една трета от всички диспансеризирани деца в България се оказаха в една-единствена област. Подадохме сигнал. Ето какво установи проверката, какво проверихме след нея — и кои въпроси остават отворени.
Откъде тръгна всичко: публичните данни
„Диагноза България“ работи по един принцип — вземаме официални, публично достъпни данни и търсим в тях местата, където числата не изглеждат нормално. В случая източникът е напълно публичен: справката на НЗОК за диспансерно наблюдение в извънболничната помощ, свободно достъпна на сайта на Касата.
Когато филтрираме показателя „Брой ЗОЛ 0–18“ — здравноосигурени лица от 0 до 18 години на диспансерно наблюдение — по области, се откроява едно число, което няма демографско обяснение.
| Териториален обхват | Брой ЗОЛ 0–18 | Дял |
|---|---|---|
| Национална сума | 30 156 | 100,0% |
| Област Стара Загора | 9 292 | 30,8% |
| Област София-град | 4 858 | 16,1% |
| Област Пловдив | 3 582 | 11,9% |
| София-град + Пловдив (общо) | 8 440 | 28,0% |
Стара Загора формира под 5% от всички детски извънболнични прегледи в страната, но концентрира близо една трета от диспансеризираните деца. На ниво отделни практики картината е още по-концентрирана: три практики по специалност „Детска пневмология и фтизиатрия“ отчитат около 77% от всички деца в областта, като една от тях самостоятелно надхвърля цялата област Пловдив по една-единствена диагноза — астма, J45.0.
| Практика (рег. №) | Специалност | Диагнози (МКБ) | ЗОЛ 0–18 |
|---|---|---|---|
| 2431121297 | Детска пневмология и фтизиатрия | J45.0 | 3 822 |
| 2431121356 | Детска пневмология и фтизиатрия | J45.1; J45.0; P27.1 | 2 742 |
| 2431121407 | Детска пневмология и фтизиатрия | J45.0 | 661 |
| Общо (трите практики) | ≈ 77% от областта | 7 225 |
Какво поискахме със сигнала
На 14 август 2026 г. подадохме сигнал до РЗОК – Стара Загора, с копия до Централното управление на НЗОК и РЗИ – Стара Загора (вх. № 19-00-24-353). Държим да подчертаем как беше формулиран, защото това е методът на платформата.
- Сигналът стъпваше изцяло на публични данни, без добавена информация.
- Не твърдяхме извършено нарушение — посочихме измерима аномалия и поискахме проверка дали регистрациите отговарят на реално диспансерно наблюдение.
- Изрично поискахме да се провери и възможността числото да е завишено от дублиране, както и дали лицата се водят по адрес на практиката, а не по местоживеене.
С други думи — поискахме от институцията сама да изключи „невинните“ обяснения. Точно това и се случи.
Какво отговори НЗОК
1. Дублиране в публичното число. Публичният показател „Брой ЗОЛ 0–18“ се сумира по редове — практика по диагноза — затова едно дете, водено по няколко диагнози, се брои повече от веднъж. След премахване на дублиранията реалният брой уникални деца в четирите проверени практики е 7 157, а не 9 292. Това потвърждава уговорката, която сами направихме в сигнала.
2. Ефект на „притегателен център“. По данни на Касата съседните области са с остър дефицит на детски пулмолози: Ямбол, Сливен и Кърджали — по нула лекари; Хасково и Бургас — по един. Затова деца от цяла Югоизточна България се регистрират в Стара Загора. От 7 157-те деца 4 305 (60%) са с местоживеене в областта, а 2 852 (40%) идват от други области.
3. Проверка на реалната дейност. Касата съпостави отчетените прегледи за първото полугодие на 2026 г. с максималния договорен капацитет. Резултатът е нисък — общо 2 498 прегледа при таван от 14 314, или 17,45%. Според Касата това изключва хипотезата за фиктивно генериране на дейност.
| Практика (рег. №) | Извършени прегледи | Договорен лимит | Обхват |
|---|---|---|---|
| 2431121297 | 1 353 | 7 716 | 17,5% |
| 2431121356 | 793 | 5 170 | 15,3% |
| 2431121407 | 345 | 1 360 | 25,4% |
| Четвърта проверена практика | 7 | 68 | 10,3% |
| Общо за областта | 2 498 | 14 314 | 17,45% |
4. Заключение на Касата. Проверката не установява нарушение или дублиране на пациенти на ниво реални електронни досиета; принципът „едно дете — една диспансеризация за едно заболяване“ се контролира автоматично по ЕГН. Натовареността се определя като следствие от кадровия дефицит в региона, а сигналът е оценен като полезен за прозрачността.
Проверихме отговора срещу друг публичен регистър
Отговор на институция не е край на проверката, а ново твърдение, което подлежи на проверка. Обяснението на Касата стъпва на две числа: че в съседните области няма детски пулмолози и че дейността е ниска. И двете идват от вътрешната ѝ база. Затова ги съпоставихме с независим източник — пълната справка на НЗИС за извънболничните прегледи за същия период, януари–юни 2026 г., която публикуваме в раздела „Данни“.
Това са два несвързани регистъра: единият отчита кой е записан на диспансер, другият — кой преглед реално е извършен и от каква специалност. Ако обяснението на Касата е вярно, вторият трябва да го покаже, без да го е виждал.
Показва го — до последната цифра. В Ямбол, Сливен и Кърджали няма нито едно лечебно заведение, отчело преглед по „Детска пневмология и фтизиатрия“ за шестте месеца. В Хасково и Бургас има точно по едно. Това е буквално разпределението, което Касата описа.
И тук проверката надхвърля повода за нея. Касата изброи пет области в Югоизточна България. В действителност над половината страна — 15 от 28 области — е без нито едно заведение по тази специалност: Видин, Габрово, Добрич, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Перник, Разград, Силистра, Сливен, Смолян, Търговище, Шумен, Ямбол и Кърджали. Същевременно децата в тези области боледуват: само в Ямбол за полугодието са отчетени 2 147 прегледа на деца с астма, в Сливен — 934, в Кърджали — 713.
Втората проверка е на самата концентрация. Ако Стара Загора наистина е притегателен център, това трябва да личи и в прегледите, не само в регистрациите. Личи: областта дава 4,9% от всички детски извънболнични прегледи в страната, но 20,4% от всички диспансерни прегледи при деца — второто място в България, на косъм от София-град, който е шест пъти по-голям. А ако се гледа само специалността „Детска пневмология и фтизиатрия“, Стара Загора държи близо половината от диспансерните детски прегледи в цялата страна.
Третата проверка е най-неочакваната. НЗИС отчита 2 282 диспансерни прегледа по детска пневмология в област Стара Загора за полугодието — число от порядъка на 2 498-те, които Касата извади от вътрешната си база за четирите практики. Двата регистъра се потвърждават взаимно. Тоест ниската активност не е артефакт на един източник: тя е реална.
Нашият прочит: какво се потвърди и какво остава отворено
Ще бъдем коректни: проверката не откри измама и нищо в отговора не сочи нарушение от конкретна практика. Но внимателният прочит показва, че отговорът потвърждава ядрото на находката и повдига нов въпрос.
- Аномалията е реална, не мираж. Дублирането сваля 9 292 на 7 157, но концентрацията остава огромна — една област с под 5% от детската извънболнична дейност държи около една трета от диспансеризираните деца.
- Кадровият дефицит сам по себе си е тема. Че цели области са без нито един детски пулмолог, е системен проблем за достъпа до здравеопазване — самостоятелно основание за публично внимание. И е по-широк, отколкото го описа Касата.
- Ниската активност повдига обратния въпрос. 7 157 деца на „активно наблюдение“, но само 2 498 прегледа за шест месеца — средно 0,35 прегледа на дете, тоест под един годишно. Наредба № 8 предвижда до четири прегледа годишно за астма. Ниската дейност изключва свръх-отчитане, но повдига противоположния въпрос: доколко тези регистрации са реално активно наблюдение, а не запис на хартия.
- Едно число остава изумително. Дори след изчистването една практика задържа около 3 858 уникални деца. Как един лекар наблюдава активно такъв панел, остава без отговор.
- Част от новото е непроверяемо отвън. Уникалните лица, разбивката по местоживеене и броят прегледи по практики идват от вътрешната база на НЗОК и не могат да се реконструират от публичните данни. Проверихме каквото може да се провери; останалото стои на думата на институцията.
Какво следва
„Диагноза България“ не обвинява — прави числата видими и кани към проверка. Затова следващата стъпка е да поискаме по реда на ЗДОИ анонимизирания агрегиран набор: уникални деца по местоживеене, по диагноза и по практика, заедно с броя реални прегледи, за да може всеки да провери твърденията независимо.
Ще продължим да следим и темата за разпределението на специалистите. Защото зад статистическата аномалия стои реален проблем, който този случай направи измерим: децата в половин България нямат до кого да отидат.
Методология и източници. Първичните числа за диспансерното наблюдение са от публичния портал на НЗОК, справка „Диспансеризация“, 2026 г. Числата от проверката са от официалния писмен отговор на РЗОК – Стара Загора, изх. № 19-00-24-366/25.08.2026 г. Съпоставките за специалностите, заведенията и диспансерните прегледи са наши изчисления върху справката на НЗИС за извънболничните прегледи, януари–юни 2026 г., която публикуваме в цялост в раздела „Данни“. Практиките са посочени по регистрационен номер; публикацията не съдържа лични данни на пациенти.